ПРЕДИСТОРИЯ: В името на лешояда

15 яну

path_43504В началото били лешоядите. Четирима студенти по ветеринарна медицина от Тракийския университет в Стара Загора се хванали на бас с професорите си, че могат да спасят от изчезване белоглавите лешояди. По това време – през 1988 г., у нас имало само 4 двойки птици, чиито гнезда били по скалите край Маджарово в Източните Родопи. Младоците отдали цялата си енергия на каузата – открили гнездата, наблюдавали ги, подхранвали пернатите с умрели животни. По-късно пътищата на приятелите се разделили. Но Христо Христов се върнал като ветеринарен лекар в село Пелевун и се посветил на величествените птици, от които днес у нас гнездят 56 двойки. За да оцелеят обаче лешоядите, трябвало да им се осигури такава природна среда, каквато е била, преди човекът брутално да се намеси.
Междувременно съдбата срещнала Христо с холандеца Фоко Ерхарт. Той дошъл в Родопите за първи път през 1999 г. като служител на фондация АРК. И толкова се влюбил в този край, че се върнал отново. С помощта на АРК през 2002 г. започва проектът за възстановяване на старата местна порода късорого родопско говедо, финансиран от холандското министерство на земеделието. С много усилия били открити и откупени от хората последните оцелели крави, които са пуснати свободно да пасат в гората. Сега има две стада по 25 подивели животни. Компания им правят и 15 коне от местната каракачанска порода. През 2007 г. парите са спрени. Фоко обаче не се отказва и търси финансиране от Националната пощенска лотария на Кралство Холандия. Така през 2009 г. стартира петгодишен проект – „Новото тракийско злато“. Той се изпълнява от холандските природозащитни организации АРК и „Авалон“. Идеята се разраства до три насоки – възстановяване и опазване на дивата природа в Източните Родопи, развитие на биологично земеделие и екотуризъм. Проектът се реализира в пет общини – Маджарово, Кърджали, Ивайловград, Крумовград и Стамболово. „Хванахме европейската вълна за „rewilding nature“, казва Михаела Кирчева, която е координатор за алтернативен туризъм в проекта и е един от хората, които дават цялата си енергия и хъс за изпълнението на проекта. Така с холандски пари в Източните Родопи започнали да обучават фермери за екоземеделие, да правят курсове по английски език, за да могат местните да посрещат туристи, да им помагат в проекти за кандидатстване по Програмата за развитие на селските райони, както и с покриване на 50% от разходите за сертифициране за биопродукция.
А за хората от Родопите всичко това е като сбъдната приказка. Те имат своите златни хълмове и тютюна, но и разочарованието, че живеят в едно от най-бедните и изостанали краища на България. Сега обаче получават надеждата, че някой им помага да преоткрият своето ново злато – прекрасната природа и чистата храна.

Автор: Даниела Казанджиева

Източник: Стандарт Нюз

No comments yet

Коментирай