Новото тракийско злато – видео

15 яну

Новото тракийско злато
Това пътуване за журналисти бе организирано по проекта „Новото тракийско злато“ (http://www.newthraciangold.com/?lng=bg).

Проектът е за устойчиво развитие на Източните Родопи, като използва уникален подход – съчетаването в едно на три компонента: екотуризъм, биологично производство и дива природа.

Денят е горещ. Отпътуваме в късния следобед от уморена София с три високопроходими автомобила, защото ни очакват трудно проходими местности из Източните Родопи. Скучната магистрала “Тракия” бързо е отмината и забравена.

Отправяме се директно към Дивата ферма в село Горно поле. Тук ни посрещат стада свободнопасящи крави и коне. Бети и Ники – собствениците на фермата ни посрещат на прага на своята селска къща, заедно с прекрасните си три деца / четвъртото е още на училище в града/. За 16 години, от двайсетина животни, развъждат стадо, което днес наброява около 500 глави – Българско сиво говедо и Родопско късорого – целогодишно на паша.

„Обикновено хората гледат крави, за да си купят апартамент в града. Ние продадохме апартамента на моите родители и си купихме крави“, разказва Бети, докато Ники и синът му съпровождат по-смелите от нас в разходката с коне.
В къщата на Бети и Ники идват и чужденци и българи – хора, които са любители на домашната храна и които са забравили вкуса на селския живот, но двете стаи за гости, с които разполога семейството са вече недостатъчни и се мисли за реконструирането на нови помещения за гости.

Вечерта домакините разказват за помощта на Новото Тракийско Злато, за живота на село и селския туризъм. Интерес не липсва, както показва и опитът на Бети и Ники и непрекъснато посрещат гости.

В ранната утрин Бети сервира с усмивка току-що приготвените от нея гьозлеми и след вкусното похапване на домашно мляко и мед, групата, водена от Ники, потегляме по велопътеката към Природозащитния център.

Преди това, обаче ни предстои двучасов каякинг по Арда. Това трябва да се преживее, трудно е да се опише. Течението на реката е спокойно и дори и ние, които сме пълни аматьори, започваме да се справяме с веслата, под вещото ръководство на Марин, нашият нов гид.

След няколко часа във водите на Арда сме достатъчно изтощени и изгладняли и с охота поглъщаме вкусния обяд, който са ни приготвили в Природозащитния център, а докато свещенодействаме с храната, Радо и Сание – доброволци към центъра, с ентусиазъм ни разказват за това, как често помагат при воденето на туристите в районите, където има площадки за подхранване на лешоядите.

Техният гуру е Христо Христов, който като координатор за дивата природа в проекта, заедно с холандеца Фоко Екхарт, работят повече на терен – за възстановяването на изчезнали от региона породи и видове животни. Фоко идва два пъти като доброволец в Източните Родопи и се връща, но вече с финансиране. „Така дойде идеята за много по-голям проект „Новото тракийско злато“, който да включва три компонента“, разказва Христо. И добавя, че целта е възстановяване на всички едри тревопасни животни, които липсват в природата, за да могат да подобрят пасищните хабитати и да няма загуба на биоразнообразие. Като в комбинация с това идва развитието на екотуризма и биологичното земеделие.

Слизаме надолу до село Пелевун, където двама фермери ни отвеждат на поляна близо до селото, за да видим дивите родопски орхидеи. В района могат да се видят над 26 вида орхидеи, сред които пеперудоцветният салеп (Orchis papilionaceaе), включен в Червената книга на България, орхидеята пирамидален анакамптис (Anacamptis pyramidalis), двурогата и паяковидна пчелици (Ophris cornuta, Ophrys mammosa). Тук е единственото място у нас, където се среща орхидеята дремников главопрашник (Cephalanthera epipactoides).

Пак по проекта, с двамата фермери, усърдно се работи за развитие на селския и екотуризма в района на Пелевун – Меден бук – Ивайловград.
След вкусната вечеря с местни специалитети в Пелевун, минаваме през крепостта Лютица, от където Източните Родопи се виждат като от птичи поглед.

По тъмно пристигаме в Ивайловград, където ще нощуваме. Посреща ни на рецепцията усмихнат млад мъж, който се оказва собственикат на самия хотел “Луксор” – Александър. Дали защото наблизо растат орхидеи или защото това е любимото цвете на Сашо, ресторанта на хотела носи името “Орхидея”. На сутринта изненадата ни е голяма – от терасите на хотелските стаи се вижда кристално синята вода на външен басейн и лек ветрец повява в снежнобелите балдахини на лоби бара – средиземноморски пейзаж в Източните Родопи.

Някои от по-ранобудните успяват да се възползват от удоволствията, които предлага хотела, но програмата ни е сгъстена и групата се подготвя за следващите приключения.

Слизаме надолу към площадката “Студен кладенец” или “Поточница”, където ще наблюдаваме лешояди на подхранване.
Стотици любители на птиците са готови да прекарат часове зад тръбата за наблюдение в чакане на белоглав, египетски лешояд или черен лешояд – картал, прелетял от съседна Гърция за закуска у нас.

Всяка година няколко хиляди туристи от целия свят идват тук за да наблюдават храненето на лешоядите, което се организира от Българско дружество за защита на птиците. Към площадката има и скривалище за фотографи, което ще бъде използвано и от нашите колеги, за да запечатат за вас тези уникални моменти.

„Закуската“ на белоглавите лешояди без съмнение е едно от най-впечатляващите неща, които човек може да види в Източните Родопи.

На поляната, на която са разположени устройствата за наблюдение на лешоядите, нашата група търпеливо очаква всяко едно движение на птиците, както и появата на нови, което е знак, че са забелязали своята “закуска” и се събират за предстоящото пиршество.

Докато чакаме, някои от нас използват времето да наберат от уханната мащерка, растяща в изобилие наоколо.

Уви, днес лешоядите няма да започнат с угощението, ще трябва да се върнем рано на другия ден и да заемем позиции в скривалището, предназначено за фотографите.

Продължаваме към язовирната стена на яз. “Студен кладенец”, от където ще се прехвърлим на лодки, за да стигнем до образцовото Ловно стопанство “Студен кладенец”. То заема голяма територия по десния бряг на язовира – 5186 хектара.

Пътуването с катамарана е повече от вълнуващо – по отвесните скалисти брегове на язовира се белеят следите от лешоядите, над главите ни прелитат различни видове водни птици, а в далечината по полегатите части на брега се забелязват силуетите на елените и сърничките, дошли да утолят жаждата си в ранния горещ следобяд.

Благополучно акостираме на брега и се отправяме към Ловния дом, където вече ни чакат на вкусно чеверме и истинско кисело мляко.
Естествено на полянката зад хижата се виждат спокойно пасящи сърни и елени, чието спокойствие не е обезпокоявано от нашето присъствие.

Георги Шереметиев – директор на ДС “Студен кладенец” разказва за стопанството : Началото му е поставено през 1957 година с първите залесителни мероприятия в района, след построяването на язовира. Няколко години по-късно са пуснати и първите елени-лопатари. Днес тук обитават сърни, диви кози, зайци, лисици, вълци, а във водите на язовира се срещат мряна, скобар, кефал, шаран, сом и др. Могат да се наблюдават в полет редица редки и застрашени от изчезване птици (египетски и белоглав лешояд, черен щъркел, орли и др.). Стопанството граничи с резервата Вълчи дол”, а на отсрещния бряг на язовира е Защитената местност “Юмрук скала”.

Сградата на Ловния дом е кокетна малка постройка с леглови капацитет за 7 души. Има уютен хол, механа, приятен двор и красива гледка към водната площ на язовира. Предназначена е за любителите на ловния туризъм.

И тук времето е изключително недостатъчно, за да се насладим на всичко, което предлага уникалното съчетание в природата.

Тръгваме обратно за стената на Студен кладенец и този път към село Рабово, на брега на река Арда, към комплекс “Тепавицата”.

Собствениците ни посрещат в своята къща за гости. На вечеря с вкусната капама на стопанката Стефка, нейният съпруг Петко-бивш авиатор, ни разказва как развиват земеделие и селски туризъм в екологично чист район и ни поднася домашно приготвения лично от него, хляб от лимец (дива пшеница).

„В Източните Родопи това растение го има поне на 10-15 места диворастящо. То никога не се е губило, ползвало се е за фураж“, обяснява Петко. И разказва, че е започнал с малко семена. Започнал е сеитбата преди 5 години на символична площ. „Миналата година бяха 5 декара, тази година са 48 декара, догодина живот и здраве – 200 декара“, казва фермерът.

След домашно приготвените мекици на Стефка на другата сутрин, тръгваме за село Тополово, където ще видим моделната биоферма на Новото тракийско злато. На чай от биобилки си поговорихме с фермера Красимир Арабаджиев – Касим.

Въпреки че отделя огромна част от времето си в моделната биоферма по проекта в село Тополово, голяма част от приходите на семейстовото все още идват от килимите, а не от биоземеделието. Красимир Арабаджиев е единственият килимар в България, който използва за боядисване билки, откъдето идва и интересът му към тях.

Биофермата на Красимир е сертифицирана от 2008 г. и се използва за демонстрации на биологични практики и обучение в биоземеделие. Общата сертифицирана площ е 340 дка, 62 дка биолозе, 40 дка мащерка, отглежда и още няколко вида билки , сред които мента, маточина, градински чай, бял риган и шипка. Цялата биопродукция се изнася, като най-голяма част от нея отива в Германия.

Още много неща могат да бъдат направени за запазване на биоразнообразието на Източните Родопи, за стимулирането на биорастениевъдството и биоживотновъдството и за подпомагането на инициативните хора в този район. С тази нелека мисия са се заели всички участници в Проекта за устойчиво развитие на Източните Родопи “Новото Тракийско Злато.”

На изпроводяк спираме да обядваме с пъстърва на керемида в кръчмата в село Мъдрец – която е собственост на семейството на Севда и Фети, които са част от таргет групата на Новото Тракийско Злато.

Прочетете повече на: http://www.binet.tv/news/?id=867#ixzz2I3SrQJr7
Under Creative Commons License: Attribution

No comments yet

Коментирай